Ползи и прием на Селен Se

Приемът на оптимално количество селен може да помогне с:

лечението на прееклампсия (състояние, характеризиращо се с високо кръвно налягане и риск от увреждане на черния дроб и бъбреците по време на бременност);
Поддържане на когнитивната функция с напредване на възрастта;
Намаляване на риска от рак;
Намаляване на разпространението на рак на простатата;
Подобряване производството на сперматозоиди;
Намаляване вероятността от спонтанен аборт;
Наблягамe на израза „може да помогне“, защото е трудно да се каже каква роля играе селенът при тези заболявания, тъй като много от изследваниятa, свързани с тези твърдения, са наблюдателни (т.е. могат да покажат корелация, но не и причинно-следствена връзка) или са били оспорени от последващи изследвания.

Категорично доказани ползи от приема на селен обаче също има! В адекватни количества, приемът на селен се свързва с:

Намалено хронично възпаление;
Намален оксидативен стрес;
Подобрена функция на щитовидната жлеза;
Подобрена имунна функция;
Подобрение в настроението и намалена тревожност;
Подобрено сърдечно-съдово здраве;
Тъй като проведените изследвания (също могат да се намерят под статията) показват ясно връзката на селена с подобрението в тези случаи, ще разгледаме всеки един от тях по отделно.

Селен при хронично възпаление
Високите нива на хронично възпаление са свързани с развитието на множество застрашаващи здравето състояния. Като рак, сърдечни заболявания, диабет и затлъстяване.

Селенът допринася за нормалната функция на имунната система. Проучвания сочат, че дефицитът на селен намалява адекватния имунен отговор (особено при вирусни инфекции) и води до завишени възпалителни процеси (особено в белите дробове).

Селенът инхибира (пречи на) активирането и освобождаването на най-възпалителните протеини в тялото, а и е доказано, че намалява нивата на важен маркер на възпалението, наречен C-реактивен протеин (CRP).

Селен и оксидативен стрес
Свободните радикали са молекули, произведени в тялото, като част от метаболизма или в резултат на излагане на канцерогени в околната среда. Излишъкът на свободни радикали в организма води до т.нар. оксидативен стрес, който може да увеличи риска от множество заболявания, включително сърдечно-съдови заболявания, катаракта и рак.

Действие на селена върху когнитивното и психичното здраве
Според изследванията има връзка и между ниските нива на селен и когнитивния спад (способността ни да разсъждаваме).Допринася за нормалната мозъчна и сърдечно-съдова активност; функцията на щитовидната жлеза; сперматогенезата при мъжете; нормалното състояние на косата и ноктите.

Благодарение на антиоксидантните свойства на селена, изследванията показват, че той играе ключова роля във функцията на щитовидната жлеза и в производството на тироиден хормон. Всъщност при възрастните хора, щитовидната жлеза е органът с най-високо количество селен на грам тъкан. Установено е, че ниските нива на селен допринасят за автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, включително тиреоидит на Хашимото, хипотиреоидизъм, рак на щитовидната жлеза, а също и увеличена щитовидна жлеза.

Препоръчителен дневен прием на селен
Препоръчителната дневна доза селен е 55 µg (микрограма) на ден, въпреки че проучванията, разглеждащи ефектите от приема на селен, рутинно използват много по-високи дози от тази.

Средностатистическият прием на селен при хората на практиката обаче е силно променлив и до голяма степен зависи от съдържанието на селен в почвата, в която е отгледана храната, която консумираме. Тъй като прекомерния прием на селен е вреден, е най-добре да се подхожда предпазливо и приемът да се сведе максимално (макар и трудно на практика) до препоръчителната дневна доза от 55 mcg. И поне да не надхвърля 400 µg/ден.

Кои са най-богатите хранителни източници на селен?

Храните с най-високо съдържание на селен (в микрограмове – µg) са:

Бразилски орех (1915 µg на 100 гр)
Или над 130% от дневната доза едва в 1 ядка.
Риба тон (110 µg на 100 гр)
Камбала (56 µg на 100 гр)
Сардини (53.5 µg на 100 гр)
Шунка (50 µg на 100 гр)
Скариди (48 µg на 100 гр)
Телешка пържола (40 µg на 100 гр)
Пуешко месо (37 µg на 100 гр)
Пилешко месо (26.5 µg на 100 гр)
Извара / котидж (15.6 µg на 100 гр)
Кафяв ориз (15 µg на 100 гр)
Кокоше яйце (15 µg в 1 яйце)
Пълнозърнест хляб (13 µg на филия)
Овесени ядки (10 µg на 100 гр)

В заключение…
Селенът определено е важен и полезен микроелент, който непременно трябва да си набавяме с храната, за да осигурим на тялото си оптималните дози от него, за да функционира пълноценно.

За щастие, както можеш да се увериш от съдържанието му в списъкът с храни по-горе, набавянето му в оптимални количества съвесем не е трудна задача и това, за което всъщност трябва да се внимава, е по-скоро прекомерният, а не недостатъчният прием на селен (макар, че й той не е изключен понякога и затова селенът се предлага и под формата на хранителна добавка).

Препоръчителната дневна доза от около 55 µg селен лесно може да бъде достигната и дори надмината, но за щастие и по-висок прием, до около 400 µg/д се смята за сравнително безопасен. Превишаването на тези граници обаче е на твой риск и най-добрия подход е да се придържаш възможно най-близко до препоръчителната дневна доза от 55 µg.

Признаци на дефицит на селен: